Форум

На Толстой

Безкрайна жал
стенания до Бог
от труд,похот и насилие.
В окови съм-
кошмарен сън
е всеки ден.
За рая съм роден-
тлея в ад за мен.
За тях е рай-
без жал,без пот,
без съвест.
Милостта е Бог за мен-
за тях-плътта е Бог.
В мръсната си пот
се къпя от стенания,
от труд за техни удоволствия.
За паразитите се трудя-
да благоденстват-
в златния си телец,
тлена плът,
животинското насилие,
лицемерно-суеверната религия.
Роб съм им.
Имам свобода-
само в мен-
в Бога.
Така до гроба-
външно роб,
вътрешно свободен.
Изявя ли свободата си-
ще ме разкъсат паразитите,
както са разкъсали-
Христос и Левски.
Благодарен съм на Бог,
че пробудил Толстой,
а той пробуди мен.